"За Царичина все по-често се говори и пише като за легенда. А тя е удивителна реалност. Свръхес­тествени тайни ли крие това на пръв поглед невзрачно, а, може би, вълшебно място?
1990 година. Група военни, обсадили дома на Слава Севрюкова, шумно я атакуват. Намесят ли се хората под пагон, разговорите стават делови. Загадъчни мисии. Понякога необяснимо тайнствени. Тъй е и сега. Приседнали в хола на пророчицата, обстрелват я с въпроси.
Царичина - кипро селце, сгушено в южните скло нове на Стара планина недалеко от Костинброд. В околностите му са решили да извършат проучвателни разкопки. С каква цел? - Само те знаят.
Всъщност, знаят ли?
- Лельо Славе, почна се!... От утре - на обекта!...- Гласовете им тръпнат. - Паранормални явления се вихрят по онези места! Струят свръхенергии... Какво, според теб, ще открием? Съкровището на цар Самуил? Скелет на непознат сапиенс? Информация от Атлантида? Или?... Само ти би могла да усетиш какво ни чака... Кажи!
Умолително я поглеждат.
- Виждам я вашата Царичина – прорицателката прецизно описва релефа на местността, определена за сондаж.
Внезапно застива в съзерцание.
О, какво има там!...
Да, лельо Славе, Знаем... Достигнем ли дълбини те, които очакваме, ще се промени представата за Човечеството. Навярно много по-древно от известното за него! Интересува ни ще се отворят ли "вратите към Космоса"?... - Обстрелът продължава.
В присъствието на Слава Севрюкова поведението на хората непредсказуемо се променя. Дали поради дарбата и естествеността й, скъсяваща дистанцията?
Ама и вие... Колко сте смели! - Благодушно се смее пророчицата. - Защо ще копаете?
Как защо? Генералният щаб... Милиони левове! Мощна техника, жива сила!... Ти кажи, лельо Славе, само кажи. Първо - какво ще бликне от земните недра? Второ - към правилния квадрант ли сме се насочили? Трето - ако не, кой е най-подходящ?
Въпросите валят.
- Вижте, не ми харесва таз работа! - Слава Севрюкова рязко сменя тон. - Опасно е! Казвате, "врата към Космоса". Да, един от "вселенските проходи" действително е там...
(Тайнствената свита зашумява.)
Но обектът е идеално защитен. Чуйте внима телно. Размислете. Не му е дошло времето. Казвам - огромен риск... Откажете се. Питате, какво ще откриете? - Жертва ще има, жертва-а-а-а!...
Лельо Славе, но как?! Какво говориш?... Милиони левове... Генералният щаб... Одобрен план... Ще копаем!... Бяхме вече при Ванга... Тя одобри...
Е, щом сте били при нея... Мен що ме питате?...
Авторитет си, о-о-о, лельо Славе Как тъй защо? Нима можем без тебе?!
Казвам, не му е дошло времето - непоклатимо от сича. - А инак, виждам - ще ровнете тук, ще ровнете там. И какво? -Антики. Знам, друго търсите... Гробница на първото човешко същество, обитавало земята... Ноевия ковчег... Свещените скрижали... В мислите ви летящи чинии се меркат... - Отново се позасмива. -Права ли съм?
Мълчание.
Прорицателката заговорнически снишава глас:
- Чуйте добре, без ценни послания се таят под Царичина, но са прекалено надълбоко. Идеално защитени. Рано, рано е, рано... Ще стигнете, виждам, донякъде и... ще се откажете. Защо?... Я вложете в нещо добро народната пара. - Рой тревожни видения са преминали през очите и. Гласът й е строг. - Бедни хорица... Старци изнемогват, бедстват сираци.
Но, лельо Славе!...
Казах, недейте! - Безкомпромисна е. - Закъде бързате? Истината достигат онези, които умеят да ча­кат. Не убивайте времето, не ранявайте Вечността!
Железни аргументи.
Изведнъж се преобрази. Военните ли я раздразниха с твърдоглава решителност? Или вникващата от­въд видимото за кой ли път разчиташе Бъдещето за онези, които имат очи, а не виждат?
Нищо повече не успяха да изкопчат от нея.
Дали това не бе знак?
Същата година със сензитивите Цветана Рангелова и Игнат Игнатов участваме в нощния блок на Българското национално радио - програма "Хоризонт". От 00.00 до 03.00 часа след полунощ демон­стрираме енергийна диагностика на непознати по телефона. По онова време това бе сензация.
Развълнувани тълпи очакват лична среща пред медийната сграда.
Нервите - опнати. Директното включване в ефир крие непредсказуеми изненади. И рискове.
В студиото ненадейно нахълтват двама журналисти. Млади, ентусиазирани, задъхани. С очи зачерве­ни. Пламнали от вълнение, гласовете им тръпнат.
Водещият Румен Ивайлов, с професионален нюх в журналистическия рейд, мигновено надушва сенза­ция. Прекъсва ни. Непринудена спонтанност в ефир.
Включва ги:
- Драги слушатели! Непредвидени нощни гости! Сред нас са... Бихте ли се представили?
(Правят го.)
Защо в среднощния час тъй внезапно?... И откъде?
От Царичина. Невероятни открития! В шок сме. Не можем да мълчим. Утре ще е късно...
Изненада?! Министерството на отбраната копае от месеци забуления в тайнственост обект. Убий­ствена секретност. И така, смело! Каква изненада?
С очите си видяхме. На бял свят излезе огромна каменна топка Диаметър - над метър. Идеално за­кръглена, гладка. Полирана до блясък! На двайсетина метра под културния земен слой.
От какъв произход?
- Никой не коментира... Възбрана. Смразяваща секретност.
Говорят задъхано. Прекъсват се взаимно.
Моля, обяснете на уважаемите слушатели как се стигна до откритието? - Водещият забавя темпо. -От коя епоха е находката? Касае се за археологически артефакт? За свръхестествени реликви? Или?... Говорете!
За епохата нищо не се знае. Задават се гигантски дълбочини. - Журналистите снишават глас. - Надвечер военните изкопаха... мраморен орел с разперени крила. Над два метра. Дивна красота!
Невероятно! Къде са находките?
Потулиха ги. Цензора. Все едно не са съществували. Утре ще е късно. Бързаме. Нарушихме "каран­тината"... Загадъчни предмети. Що за цивилизация. Питаме се - земни ли са реликвите? Или?...
* * *
Това не е краят на историята, започнала с възторг, завършила с мъглява недоизказаност. Нека дадем гласност на един от оцелелите участници в Царичинската експедиция. Известен от предната книга за Слава Севрюкова „Бъдете в този свят, но не от този свят"- доктор Димитър Сираков.
Петнадесет години след обгърнатите в информационен мрак събития той си спомня:
- Няма случайности на тая земя. На 21.11.1990 г. в НДК София се състоя Международна среща на сензитивите. Присъстваха академик Наумов, феноменалният Алан Чумак, Людмила Ким. Почетен гост бе доайенът на българската психотроника Слава Севрюкова. Наскоро завърнала се от Йерусалим, приятелски се шегувахме - станала бе хаджийка. По онова време надълго разговаряхме с пророчицата за предстоящите проучвания в Царичина.
И така, на 06.12.1990 година бе даден старт на операция "Слава". (Случайно съвпадение с името на пророчицата? - б. а.) Разкопките на обекта продължиха две години и половина. Тогава там се озова и инженер Стамен Стаменов от Асоциация "Феномени". Същия ден военните изкопаха каменния орел. Забележително творение. Лявото крило - прегънато, извито. Като две усукани една в друга спираловидни вериги. Уподобяваше сякаш човешка ДНК. Дясното завършваше с лъвска лапа. Без аналог в археологията. Без прецедентна находка. Науката мълчи.
Какви дълбочини достигнаха подземните проходи, напомнящи миньорска шахта?
Царичина не бе златна мина, макар с години да я категоризираха като такава. Спираловиден отвесен тунел - над 160 метра дължина. Схема за работа по лучавахме ден по ден от контактьорката Елисавета Логинова. Тя направляваше изкопа, осъществявайки връзка с Космоса.
Каква е другата находка? Изкопали сте, както се узна, огромно каменно кълбо.
То бе още по-интересно - загадъчно се усмихва докторът. - Закрито с масивна гранитна плоча. Как ли не се мъчиха инженерните части - с въжета, макари, скрипци, лостове... Не помръдва. Изведнъж - с едно докосване на ръката, елегантно с лекота се извъртя. Зейна проход.
Тайнствени защити. Енергийни ограничения.
Открехна се плочата. А под нея - тунел. Първо в него проникна специализирано отделение химически войски в защитни облекла. Задължителни мерки за сигурност. Дезактивираха пространството, да продължим обезопасени надолу.
...Крачка не успяхме да сторим. Пред нас се възправи... Не, за това нямам право да говоря.
Докторът тръсва глава.
Годподин Сираков, над петнайсет години оттогава. И най-засекретените операции губят давност.
Разкопки с кодово название "Слава" под ръководството на генерал Минчев... Но не, нямам право... Ще споделя само това и край. Вие преценете дали да публикувате... Невероятни реликви. Балсамирани останки. Чудесно консервирани... Толкова. Нека се произне се науката. И бъдещето.
Присъствали сте на срещите с леля Слава и Ванга. Сбъдна ли се предсказаното на докоснатите от Бога?
- Първият изкоп бе спираловиден - встрани и надолу. Пет пъти вертикално се събираше на едно място. Достигаше 44 метра дълбочина. Толкова... О, да... Само това. Знам, ще ви заинтригува - усмихва се докторът. - След знаменателно съновидение на направляващата разкопките Елисавета Логинова, наложи се спешна среща с Ванга. Пророчицата тогава строго ни смъмри:
„Как може?!... Боже-е, Боже!... Военни... Браво! Копаното се трупа над тунела... Оти, питам? Срутва­не ли сакате?!... Да разчистите! Бърже! Пострадали сакате?!..."
Петричката пророчица системно ви насочваше?
Да, поверително предупреди: „Ке стигнете един капсул. Какво е съдържанието - консервирано. - Чо­век? Мумия?... - Ванга тайнствено вдигна рамене с гримаса на почуда. - Не знаете дали капсулът е под налягане. Що ке чините с оня маймун, бре? - Ни маж, ни жена... Отвори ли се херметичнио капак, онова същество може да се съживи от въздуха. Що ке чините, питам, кога оно се пробуди и проговори?..." - Прорицателката шумно се засмя.
Как завърши мистериозната епопея? Какво ли не изписа пресата за Царичина, превърнала се в ония времена в свръхестествена реликва. Даде се наистина предсказаната жертва. При неясни обстоятелства загина Марина Наплатанова, дъщеря на участващия в разкопките полковник професор Наплатанов. Не познати сили, тайнствени енергии ли се вмесиха? Нима предупрежденията на Слава и Ванга не бяха достатъчно категорични?
Неочаквана развръзка. Всеки четвъртък войничета изнасяха на гръб пръстта от тунела. Каква пръст - скала. Миньорски пистолет с мъка я пробиваше. Въпреки дълбочината, едва втората година бликна вода.
Спускайки се спираловидно, един ден стигнахме странно изографисана каменна колона. По онова време поддържахме постоянна радиовръзка с Генералния щаб на армията. Релейните станции този ден прегряха. Какво да правим? ...Пред нас- масивна зала. Там навярно ни чакаше въпросната капсула... (Докторът млъква.) Не, за това нямам право. Клетва съм дал.
Каква бе дълбочината на изкопите преди края на проучването?
66 метра надолу по вертикала, близо 180 - по спирала.
Загатнахте - колона с надпис. Лично сте я видели? Бихте ли я описали?
...Неразбираеми знаци. Надявахме се на информация за "първия безполов човек на Земята".
Когато споделих за колоната с леля Ванга, тя още по-шумно и звънко се разсмя: „Охо-о, що е време за напред... - Тръсна глава. - Ке биде разчетена. - И тихо допълни. - Она е история на човешкио род от първороднио син насам..."
(Незнайно защо, откак свят светува феноменалността предявява странни, трудно обясними предпо­читания - компанията на необразованите. Дали защото родната наука все още с неоправдано невежество пренебрегва и потиска шестото сетиво?
Ванга и Слава - поредно доказателство за това. - И двете с начално образование, но с недостижим самороден потенциал. За заслугите си приживе получават признание в науката. Ванга - старши научен сътрудник (с ранг професор) към закрития "Институт по сугестология" в София. Слава - извън страната за доказани приноси в областта на ядрената физика - б. а.)
- Съществуват космически програми – въздиша докторът, - но има и непреодолими прегради. Енергийни стопери. Мъдрост трябва и много, много търпение. Всичко с времето... Сякаш още чувам гласа на леля Слава: „Недейте! Рано е още, рано-о-о!..."
Как гледаше тя на Царичинската епопея? Какво ви съветваше?
По онова време контактувахме повече с леля Ванга, отколкото с нея. Всеки е с мисия на тая Земя. Най-тежката на духовно зрящите. Слава предупреждаваше: "Не сме дорасли. Морално не сме готови за предстоящите открития." Ванга по своему го потвърждаваше.
Тъй и стана. По тъжна ирония на съдбата.
Генералният щаб реагира светкавично. Първо -забрани изнасяне на пръстта от войници. Второ -с нея се заеха сигурни проверени хора, офицерите. Накрая, объркано, неадекватно след изненадалите го събития, Висшето командване нареди да се за печати и изолира входа на тунела. Тонове бетон се изляха. Мястото е недосегаемо. Засега. Навярно и с години занапред.
- ...Защо бе всичко това? - Разсъждава със страст и романтика докторът, оцелял по щастливо стечение на обстоятелствата в рискованите проучвания на обект с кодово название "Слава". - Част от военните вече ги няма поради преклонната им възраст. От другите нищо няма да изкопчите. Само това ще споделя, а вие разсъдете. Открай време ни изкушава материалният подход към света. Да пипнем искаме, с очи да видим. Дълбините на Царичина не са извор на мистични изживявания. Там е кодирано космично послание за еволюцията на разума. Доказва - не сме сами във Вселената. Не сме и "проходили" още сред звездите. Дали, мисля, някога ще се случи...
От часа на разкопките течеше кодирана информация: „След три дни ще отворите..." Ще отворим какво? Очаквахме наистина работата да приключи за три дни. Две години не ни стигнаха.
Това е космическа програма. Думата "ден" може да означава столетие или хилядолетие.
...Пред нас се открои отвор с форма на арка. Зад нея - ясно оформени таван и стени. Узна се - съществува пряк вход - "врата към Вселената". Опрели в нея, крачка не успяхме да пристъпим. За капсулата бе прекомерно рано. Така твърдеше и леля Слава. Можеше да стане страшно. Странното същество да оживее и...
...След двегодишно проучване входът на разкопките бе бетониран. Рано е още, рано...-Мълви като омагьосан докторът.
Внезапно, сякаш пробудил се от сън, тръсва глава:
- Думица повече не чакайте!". . .

автор: Христо Нанeв
(Откъс от книгата "Зеница към Вселената" -2007г.)

С най-голямо уважение и към автора на постинга, и към автора на книгата за Царичина. Гласувах с екопалец заради положения труд и забавния стил. Действителните факти, а не измислените артефакти и писания, водят до съвършено други изводи. Потрошени много пари на данъкоплатеца за този, дето клати дърветата.
Това е един от най-големите гафове на Българската армия. Колосалната заблуда и последвалите разкопки никога няма да бъдат оправдани с измислици. Резултатите са комични.
Работил съм 33 години в НАИМ и съм безпристрастен в изказването си. Да, за забава - може, но не и за утвърждаване като велика загадка и откритие.
С уважение
инж. Петър Вълев