Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.05.2014 17:37 - феноменът Слава Севрюкова - интервю с Христо Нанев
Автор: stoyan80 Категория: История   
Прочетен: 3685 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 31.10.2014 22:36




"Поетът Христо Нанев има уникална съдба - до 1989 г. е заместник-директор на училище „Димитър Талев". После става писател на свободна практика и започва да изследва необяснимите хора феномени в България. Още тогава се запознава с известната пророчица Слава Севрюкова, която в един момент е известна почти колкото Ванга. От дългите си разговори с нея пише 5 книги. Три години прави документален филм за тази интересна жена. Този месец едночасовата продукция ще бъде излъчена за първи път по БНТ. В нея има десетки интервюта с известни
хора, които са я познавали, както и документални кадри с пророчицата, заснети от легендарния български йога Венцислав Евтимов. Тези дни в предаването на Марта Вачкова „Апартаментът" Христо Нанев и поетът Румен Леонидов ще разкажат за „феномена Севрюкова".

- Какво те насочи към Слава и то в момент, когато си човек с добра професия и положение в живота?

- Казаха ми, че е по-добра от баба Ванга. Така преди 25 години отидох да се уверя лично. Знаех, че тя не иска да бъде записвана, затова бях взел един касетофон и го бях скрил в чантата си. По този начин много трудно става запис, но исках да рискувам. И когато тази жена започна да говори смайващи неща за Левски и Ботев, не издържах и й признах, че искам да я записвам. Още тогава разбрах, че тази жена може да чете мисли, защото още от вратата ми каза: Ти искаш, това и това. Интересното при Севрюкова е, че през целия си живот е работила като
тъкачка в текстилна фабрика в София. А е от Нова Загора и е омъжена за белогвардеец. Другото, което ме впечатли, е, че тя не приемаше хора като Ванга, а се занимаваше с устройството на атома и други неща от теоретичната физика. 30 години работеше с доцента по физика Иво Лозенски. Интересуваше се от микрокосмоса, макрокосмоса, звезди и галактики. Разреши ми да я записвам и ми каза, че оттук нататък мога да правя записи на срещите ни. Така започнах да вадя касетофона на всяка наша среща. Още първия път документирах 4 часа разговори.
Говореше уникални неща. Дотогава не вярвах, че тя е по-добра от Ванга и че може изобщо да има такива хора.

- Знаем, че при Ванга способностите се проявяват, след като е отнесена от смерч в родното й село. Какво отключва дарбите на Слава?

- При нея дарбата е вродена. Не е като при Ванга, нещо външно да се случи, та тя да се отключи. И ти казах - цял живот е била тъкачка във фабрика. Претърпяла е 7 сериозни операции. Знам, че има почти отстранен черен дроб - само една част от него е останала. Тя казваше: След всяка една операция ми се засилваха способностите. Тя е родена такава, брат й е такъв. Майка й и баба й също имат такива дарби. Говорим за някаква специфична генетика.

- Посещаваха ли я много хора, като при Ванга?

- Тя почина малко след промяната през 1991 г. Последната година се вдигна някакъв шум около нея, защото пресата стана свободна и вече можеше да се разказва за такива феномени. Беше скромен човек, беше ми казала: Приживе няма да пишеш нищо!

- Как явен скептик като поета Румен Леонидов е повярвал в Слава Севрюкова?

- Той е много впечатлен от нея, както и много други сериозни личности. В кадрите, предоставени ми от йогата Венцислав Евтимов, се вижда как след нея вървят тълпи от хора. Точно той ми разказа един уникален случай с нея. Бил й е на гости и по едно време звъннал телефонът - от другата страна бил хирургът на една известна болница. Попитал я: Имаме един много тежък случай. Всичко ли да режа? Виждаш ли опасност? И му казала: Ако изрежеш всичко, няма да оцелее. Изрежи само засегнатите части!

- Как тя знае за последните мигове на Левски?

- Тя виждаше картини, накъдето й се насочи мисълта. Според нея версията на Николай Хайтов, че Апостола е погребан в църквата „Света Петка Самарджийска", не е вярна. Нейното видение показва, че Левски сега е на 10 метра под стълбището на Словашкото посолство в София. Тя ми разказа, че е видяла как денят на обесването е бил много студен. Вижда един българин с ямурлук на жълти и кафяви ивици да се приближава до висящото тяло. Бил е с каруца, на която е постлал сухо сено. Турците са държали тялото на бесилката дълго време за назидание. В
София никой не е смеел да излезе. Човекът с ямурлука дава 2 жълтици на заптиета, за да погребе тялото по християнски. Откачва тялото и го натоварва в каруцата. Подкарал я, а турците го следвали неотлъчно. Търсил по-ниско място, за да положи тялото. На стотина метра от бесилото имало един овраг. Успял да изкопае плитка яма - 20-25 сантиметра, защото земята била замръзнала. Заровил го, но понеже заптиетата го гледали през цялото време, не посмял да постави знак, който да обозначава, че там е погребан човек. И си тръгнал. Слава видя, че
след Освобождението по новия градоустройствен план теренът е бил заравнен. Така тялото е останало недокоснато на десетина метра под сегашното ниво на София. И там сега е стълбището на Словашкото посолство. На въпроса - ще бъде ли изровен някога, тя отговаряше, че няма как да стане, по простата причина, че това се води чужда територия.

- Севрюкова твърди, че Левски е бил разочарован от българите в последните си мигове. Как знае това?

- Тя можеше да влезе в главата на човека, за когото мислеше. По същия начин в началото на 70-те години руските тайни служби са се срещали с нея и са искали да влезе в мислите на президента Ричард Никсън. Интересували са се докога смята да води войната във Виетнам. Тя ми каза: Аз влизам в ума на Никсън и той мисли: Ще бием, докато победим! Погледнала напред и видяла, че американците няма да победят. По същия начин леля Слава влезе в ума на Левски. Твърди, че той до последния момент се е надявал да пукне отнякъде пушка, някой нож да
извади или безуспешен опит да направи да го спаси. А е имало толкова комитетски хора. Най-голямото му разочарование било това, че никой не си помръднал пръста да го спаси. И така си отишъл огорчен.

- Кой е убиецът на Ботев, според Слава Севрюкова?

- Във филма съм включил този момент. Тя видя, че убиецът му е българин. Тя видя всичко, както е по легендата - Ботев е изправен сред скалите и пуква отнякъде самотна пушка. Тя каза: „Я да видя откъде идва изстрелът. Виждам от коя пушка излиза куршумът и кой стои зад нея. И виждам българин!". Убиецът е един от близките му хора. Стрелял е в гърба на поета. Обяснението й за всичко това е, че Ботев е много добър поет, но е неопитен във военното водачество на четата. Тръгнах по архивите и прочетох почти всички спомени на Ботевите четници.
Оказва се, че в отряда му от 187 души поне 10 са с военно образование. Там има ефрейтори, капрали, фелдфебели от сръбската и руската войска. Има дори служили като румънски полицаи. Те виждат, че Ботев не разбира много от военно дело и проваля четата. Нервите на един не издържат и той стреля. Любопитното е, че самият убиец загива от турците. И свидетелите от отряда създават легендата - турчин е убил Ботев. За да се запази патриотизмът на българите..."

(Автор: Росен ИВАНОВ
Източник: SNews.bg- със съкращения)

"...
- Защо Слава Севрюкова още приживе стана мит?

- Голяма е разликата между Слава Севрюкова и Ванга. Ванга също беше мит, но беше достъпна до хората. Приживе Слава беше сравнително слабо известна. Едва след като написах тези книги за нея, стана популярна. Тя беше митологизирана с нейната затвореност към хората. Трудно достъпна беше. Когато съм се срещал с нея, дълго съм чакал. После беше по-лесно, когато те допусне веднъж до себе си.

- А защо беше мит?

- Това, което тя правеше, е уникално. Тя работеше в областта на ядрената физика и никой дотогава в България не си е позволявал да използва свръхспособностите й в тази изпълнена с толкова неизвестности и строго контролирана от науката сфера. Изведнъж един научен работник, какъвто беше доц. Лозенски, се довери на информацията на една жена с прогностични и ясновидски способности. Това беше голям риск за него. Колегите по това време гледаха с насмешка на това, а на самият него – като на несериозен учен. Нещата почнаха да изглеждат
други, когато двамата обиколиха много столици в Европа, когато изнесоха информация за структурата на атома, която след време се потвърждаваше с усъвършенствана техника. За науката още е мит, не е ясно как става това.

- Вярно ли е, че тя дава нова представа за структурата на атома?

- След време проф. Антон Антонов потвърди много от нейните виждания. Според нея, атомът е овал с леко крушовидна форма и някои изследвания доказаха, че има голяма вероятност той да е с тази форма. Науката още не се е изказала окончателно за формата и съставките му. Изграждат се различни формули за структурата на атома, атомната орбита, но това е в областта на физиката.

- Как се обяснява феноменът при нея?

- Аз се опитвам в 5 книги да обясня тези неща, тази голяма загадка. Сякаш стигнах донякъде. Феноменът при нея е по-скоро, че тя сякаш е човек, пратен от бъдещето. Ние, в нашето съвремие, не знам как бихме обяснили човека на бъдещето. Няма съпоставка, няма аналог, няма основа, на която да сравняваме. От тази гледна точка е трудно обяснима. Тя казваше, че сега е единица, малцина са като нея, но след 1 000 години повечето хора ще станат такива. Тогава масовите хора с обикновената сетивност ще бъдат единици. Тя имаше шест свръхразвити сетива
– зрение, слух, вкус, мирис, чувство за допир и интуиция, а това е уникално. Тя е родена такава. Науката би казала, че това е работа на гените. Майка й е такава, баба й е такава, двама от братята са такива. Да, но Слава Севрюкова няма деца, двамата й братя също не оставят поколения. Феномен на това ниво в България няма.

- Познанието, според Слава Севрюкова, мъдрост ли е, или печал?

- Тя държеше след срещата с нея хората да не бъдат същите. Да се променят и да станат по-духовни. Когато сме я питали кое е най-ценното човешко качество, тя казваше, че това е мъдростта. За нея мъдростта побира всичко в себе си. Има ли човек мъдрост, има всичко друго. Тя беше природно мъдър човек.

- Какво я очаква България, според нея?

- Като цяло на финала вижда хубави неща, но и някои изпитания, които не ми се иска много да коментирам, защото са сериозни. Определено на финала виждаше хубави неща. Тя хваща тенденцията на световни събития, които ще засегнат и България. Казваше, че там, където стъпваме и е земя, няма да е все земя. Това провокираше голяма въпросителна. В опит да подпитаме какво има предвид, отговаряше, че ще оцелеят хората по високото. Казваше, че най-първите признаци ще дойдат в периода от 2028 до 2032 г. Към 2050-а този процес ще бъде в апогея си. Тя
съветваше българите, които са в чужбина, до 2025 година да се приберат в страната си, защото после ще бъде трудно и късно. Тя винаги е виждала България като страна на духовността, страна на феномените. Слава Севрюкова казваше, че ще дойде време, когато България ще бъде водач, ще поведе славянството в духовното развитие, защото някои от световните тенденции са след достигане на апогея в техниката да последва постепенно отмирането й. До 2400 година Слава Севрюковса виждаше големи постижения за техниката. Казваше, че тя ще порази
света, което е многозначно – и хубаво, и лошо, но казваше, че ще дойде време, когато човешкия род ще тръгне по пътя към духовността и тогава повечето хора ще станат като нея.

- Дядо Влайчо, пророкът на народа, още през 1947-а е предсказал смъртта на Георги Димитров 2 години по-късно и го вкарали в затвора. Помогнала ли му е тъмницата, усилила ли е неговите пророчески дарби?

- Дядо Влайчо прави това предсказание пред близък приятелски кръг. Натопява го някой от неговите приятели, приема се като подстрекателство. Да се говори в онези години за смъртта на вожда си е държавна измяна. Затварят го в лагер в Перник, после в Белене. Минал е през най-страшните лагери. Интересното е, че нито духът му е паднал, нито вярата. Там той продължава да предсказва. Постоянно е бил на границата на смъртта. Ванга му е предсказала тези моменти. Казала му е, че ще дойде време, когато ще го приберат през есента, а той няма да
може да прибере нито меда на пчелите, нито тиквите. Той е бил пчелар. Дядо Влайчо пък й предсказва, че твърде млада ще остане вдовица. И двете се сбъдват.

- Как е преминал престоят му в лагерите?

- В лагерите дядо Влайчо е предсказвал съдбата на своите мъчители, на техните близки. Казвал е на кой какво ще му се случи и ги е стъписвал, защото той е отишъл там да бъде превъзпитан, но дарбата му бликала отвътре. Някои от тях се дразнели, но други са се впечатлявали, защото им е помагал. И в лагера не си губи дарбата. Най-интересното е, че когато го измъчвали, е бил като някогашните първи християнски светци и мъченици. Той се е молил за мъчителите си. Това е невероятно, голям дух се иска за това.

- Дядо Влайчо е предричал много исторически събития, още докато е бил дете, предсказал е Балканската война. Какво е казал пък той за бъдещето на нашата държава?

- Готвя една книга за неговите предсказания за бъдещето на България. Казва, че намаляват границите между половете. Ще се заличат, ще дойде време, когато и момчетата ще носят обеци, което едно време е било абсурдно. Казвал е, че мъжете и жените ще носят еднакви дрехи, което звучало странно, но ето че унисекс модата е факт. Предсказва, че ще бъдат по-отровни плодовете и зеленчуците. По негово време никой не е говорил за нитрати, отрови и т.н. Казва, че по-малко отровни ще бъдат плодовете, които растат на високо, защото ще са по-далече
от отровената земя. Предсказва идването на промяната в България – 10 ноември, много преди да дойде. Помагал е навремето, нищо че е бил затворник, да не се допусне преврат срещу Тодор Живков.

- В какво точно се е изразявала тази негова помощ?

- Бил е готвен преврат срещу Живков. Дядо Влайчо го привикват периодично в София, за да видят има ли опасности за държавата. Той казва, че ще има опит да се направи нещо, но тези, които са го замислили, няма да успеят. Така и става. Пускали са агентите и са заловили тези, които са готвели преврата срещу Тодор Живков. Допитвали са се все пак до него, имали са му доверие. Изследвали са го в София, чудели се какъв е този мозък, който наднича в бъдещето. И Айнщайн е бил с малък мозък, а какви неща е направил…

- Защо екстрасенсите не гледат в обектива, когато се снимат?

- Ако трябва да отговоря хумористично – вероятно за да не спре камерата.

- Опасно ли е да се прави регресивен транс?

- Регресивен транс не се прави за щяло и нещяло. Трябва да има много сериозен проблем. Не е за разнообразие или любопитство. Винаги се прави, когато трябва да се реши проблем, за който няма друг начин. Регресията е последният влак на надеждата, когато няма други решения. Тя прави хората по-толерантни. Когато разберем къде е причината за несъвместимостта, ние ставаме по-внимателни. Тя е по своему път към мъдростта. Хора са проговаряли на непознати езици, които не могат да говорят. Много е отговорно, мен лично много ме уморява и го
правя по изключение.

- Има ли рецепта за щастието?

- Рецепти за нищо няма. Дори самите рецепти в прекия смисъл на думата, когато е за болест – тя не лекува, а подпомага организма да вдигне имунната защита. Нещо подобно е и при щастието. Стара е мъдростта, че щастието не е в края на пътя, а в самия път. Крайната цел е ясна, но хубавите моменти при достигането й са щастието. Може би то е тогава, когато човек е в хармония със себе си и с другите.

- Късметът какво е – случайност или контролирано от някого или нещо развитие на действителността?

- Късметът е най-важното нещо на тази земя. Моят дядо навремето, когато обикновено си пожелаваме „да сме живи и здави”, той казваше „да имаме късмет”, защото и хората на „Титаник” са били живи и здрави, но не са имали късмет. Изглежда, че късметът е водещ за всички. Той е пръстът на съдбата. Когато ти се усмихне щастието, това е късметът.

- Мислите ли, че ще се върнат редакторите цензори?

- Тези редактори цензори, които са вътре в нас, са най-страшните. Несигурността ни, неувереността ни, автоцензурата, авторедакцията са страх. Тази цензура, която носят мнозина, не си е отишла, но новото поколение няма да допусне по никакъв начин автоцензурата. И редактори цензори, сигурен съм.

- Какви са вашите бъдещи книги, по които работите в момента?

- Работя върху втора книга за дядо Влайчо, заедно с документален филм за него. Там ще бъдат включени и най-значимите мигове и предсказания. Пиша и авторска книга „Прахът на вечността”. В най-скоро време ще излезе „Слова и видения на Слава Севрюкова”, която представлява цитати от дневници, спомени на близки, които са съхранили нейното слово, и мои лични наблюдения. Там ще направя и съпоставка между един неин портрет с портрета й от предишния живот. Има интересни аналози между двата портрета. Един дух в две различни тела. За
мен тя е най-интересната от всички книги, по които работя. Надявам се до края на годината да излезе. Дядо Влайчо пък ще бъде догодина, живот и здраве!"

(Откъс от интервю с Христо Нанев за "Конкурент")

image





Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: stoyan80
Категория: История
Прочетен: 446273
Постинги: 197
Коментари: 69
Гласове: 234
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031