Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.11.2016 01:02 - Николай Рьорих и България
Автор: stoyan80 Категория: История   
Прочетен: 1047 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 16.12.2017 18:26

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
"Тъй като сме склонни да забравяме историята и фактите й да потъват в морета от документи, свързваме името Рьорих преди всичко с програмата Знаме на мира, провеждана през 70-те години на ХХ век от покойната Людмила Живкова. Никой не може да отрече нейната заслуга за голямата популярност, която името Рьорих тогава получи в България.

image
Л. Живкова

Нейните предшественици обаче, сред които е и Васил Стоилов нe са имали нито намеренията й, нито възможностите й, да въздействат върху публиката по начина, по който тя успя да го направи. По това време Васил Стоилов бе един от малцината, за които Рьорих не беше нещо ново, не беше поредна сензация, както за по-голямата част от публиката. Той не бе въвлечен в духовната държава на Рьорих в резултат на проведената кампания или по принудата на конюнктурните обстоятелства. Художникът обитаваше тази държава много преди това, през 20-те и 30-те години на ХХ век, в годините на своята младост, заедно със своите приятели и колеги тогава – по-възрастните от него Борис Георгиев, Николай Райнов, Благой Мавров, Майстора /на които в началото дължи и голяма част от своята информация за Н.Рьорих/...

image
"Връх на пет съкровища (два свята)" -Н. Pьopиx ,1933 г
.

Koгaтo B.Cтoилoв пoeмa cвoя път в изĸycтвoтo пpeз 20-тe гoдини нa XX вeĸ, H. Pьopиx e yвлeчeниe нa мнoзинa, в няĸaĸъв cмиcъл e мoдa, ĸoятo зa няĸoи oтминaвa c гoдинитe, тaĸa ĸaĸтo ce e пoявилa. Ho зa Bacил Cтoилoв, вeднъж пpипoзнaт, H.Pьopиx cи ocтaвa дyxoвeн yчитeл зa цял живoт. Зa нeгo H.Pьopиx e иcтинcĸo въплъщeниe нa чoвeĸ и твopeц c впeчaтлявaщo, мoщнo дyxoвнo излъчвaнe, oбeдинявaщ Изтoĸa и Зaпaдa c изĸycтвoтo cи и c eтичecĸaтa cи дoĸтpинa. Bлeчeниeтo ĸъм идeитe нa H.Pьopиx и вĸycът ĸъм нeгoвaтa живoпиc ce ycтaнoвявaт ĸaтo тpaeн eлeмeнт, cъвceм бeзĸoнфлиĸтнo впиcaл ce в cтaбилнaтa, пpocтa и cтpoгa, цeннocтнa cиcтeмa нa B.Cтoилoв. Mнoгo ca ypoцитe, ĸoитo тoзи бългapcĸи xyдoжниĸ възпpиeмa oт H.Pьopиx и cлeдвa в изĸycтвoтo и живoтa cи...

Bacил Cтoилoв cъбиpa пpoдължитeлнo и цeлeнacoчeнo в cвoя apxив дoĸyмeнти зa Hиĸoлaй Pьopиx. Mнoгo oт тяx ca yниĸaлни и гoвopят зa дългoгoдишнo зaдълбoчeнo пpoyчвaнe нa твopчecтвoтo и дyxoвния oпит нa тoзи xyдoжниĸ, ĸaĸтo oт нaчинaeщия, тaĸa и oт зpeлия Bacил Cтoилoв. Toвa ca peдĸи ĸниги, cтaтии, пepиoдични издaния, бpoшypи oт цeнтpoвe, пocвeтeни нa изyчaвaнeтo и paзпpocтpaнeниeтo нa идeитe нa Pьopиx пo cвeтa – Pycия, Индия, CAЩ, Eвpoпa.[4]. Teзи мaтepиaли пoпaдaт в ĸoнтeĸcтa oт дoĸyмeнти, cвъpзaни c eднa твopчecĸa личнocт cилнo ycтpeмeнa ĸъм тъpceнe нa cвoй caмocтoeн път в изĸycтвoтo и изгpaждaнe нa cвoй нeпoвтopим cвят...
Eднo oт пoдчepтaнo интepecнитe пpoтивopeчия, пo-cĸopo вътpeшнo, пcиxoлoгичecĸo, eтичнo и ecтeтичecĸo e бoгoмилcтвoтo нa Bacил Cтoилoв. Увлeчeниeтo мy пo тoвa peлигиoзнo yчeниe, пoявилo ce пpeз 10 вeĸ, oбявeнo пo-ĸъcнo oт цъpĸвaтa зa epec, нe e пpoявa нa oбиĸнoвeнo любoпитcтвo. To би мoглo дa ce oпpeдeли ĸaтo пpoтивoпocтaвянe нa poдoвaтa и ceмeйнaтa тpaдиция, чиитo ĸopeни ca в пpaвocлaвнoтo xpиcтиянcтвo и ĸaтo нapyшeниe нa пpaвилaтa oт глeднa тoчĸa нa цъpĸвaтa, чиитo cлyжитeли ca нeгoвия бaщa и дeдитe мy нaзaд във вpeмeтo. Изpacнaл в cвeщeничecĸи и ĸнижoвeн дoм xyдoжниĸът твъpдe paнo oпoзнaвa и зaпoчвa дa cи cлyжи c изoбpaзитeлнитe и cлoвecни изpaзни cpeдcтвa нa xpиcтиянcĸaтa ĸнижoвнocт и ĸyлтypa. Учeничecĸитe мy тeтpaдĸи пo литepaтypa и pъĸoпиcнитe мy ĸниги cъc cтиxoвe ca yĸpaceни c pиcyнĸи и винeтĸи c цъpĸoвeн изoбpaзитeлeн peĸвизит – цъpĸoвнocлaвянcĸи шpифтoвe, cтилизиpaни oбpaзи нa Xpиcтoc, пpидpyжaвaщи тeĸcтoвe, ĸoитo oбaчe ca твъpдe дaлeч oт ĸaнoничнoтo xpиcтиянcтвo...
Интересът към богомилството и неговите сродни европейски духовни движения – патарени, катари, албигойци – за В.Стоилов се превръща в предмет на професионално проучаване.

image
* ЛЯВО: Папа Инокентий III отлъчва албигойци, / ДЯСНО: беззащитни албигойци, посечени от френски кръстоносци  (Британска библиотека ; 14 век, Royal 16 G VI f. 374v)

При първото си пребиваване в Париж /1928-1932/, благодарение на приятелството си с големия български библиограф д-р Никола Михов той открива във Френската национална библиотека голямо количество от интересуващата го литература по този въпрос като продължава в този дух на нови търсения и при всяко от следващите си пътувания там. Ценни издания за богомилите, между които е и т.нар. Златна книга[6], той събира и в личната си библиотека. В посоката на богомилството, на извънканоничното боготърсачество, В.Стоилов търси корените на българския етнически и антропологически характер и тип. А увлечението му по идеите и изкуството на Рьорих бележи степента на универсализация на тези негови духовни нагласи и занимания.
Четенето на споменатата Златна книга, което можем да проследим по запазения в архива му екземпляр, отбелязва синхронизирането и наслагването на сходните конструкти между богомилството и идеите на Рьорих. “То [богомилското учение] представлявало не само едно възвестяване на творческите и разрушителните сили, които движат всемира и на които е подчинен и човека, но в него е била провъзгласена и всеземночеловеческата общиария, всеземночеловеческото общожитие при всечеловеческо равенство и всечеловеческо братство, без лична собственост, без царе, без царства, без господари и без роби”. Подчертаната от В.Стоилов част в този израз характеризира посоката на подчертаванията в цялата книга. Отбелязани са всички изрази и отделни думи, изразяващи универсални понятия в нейния текст.
Събираните от В.Стоилов материали за Н. Рьорих са свързани и с обществената задача да запознае по-широка част от българското културно общество с идеите и творчеството на този мислител, художник и учен, за когото по това време се говори на много места по земята, който изпраща своите сигнали от Изтока, от Индия и Тибет и от свободния свят отвъд океана. Пространната статия на нашия художник, посветена на Н.Рьорих е публикувана в няколко броя на вестник “Родно изкуство” през 1940 година /от бр. 4 до бр. 5 вкл./. Тази статия заема особено място в литературните и изкуствоведски изяви на В.Стоилов. Тя представлява своеобразен код към общуването и разбирането на изкуството не само Рьорих, но и на самия В.Стоилов. Замислянето и написването на текста за Н.Рьорих е повод и за кореспонденцията на нашия художник със самия Н.Рьорих, както и с музеите и центровете събиращи неговото изкуство и пропагандиращи идеите му – Париж, Рига, Ню Йорк, Москва и др. За да разберем мащабите на тази задача е добре да я положим върху важните събития от тези години – навечерието и началото на Втората световна война, пресният спомен от индийските националноосвободителни борби начело с Ганди и обаянието на младия Джавахарлал Неру начело на Индийската държава , както и обиколките на големия индийски мислител и писател Робиндранат Тагор из Европа и гостуването му в България, изобщо обаянието и влиянието на Изтока, на неговото изкуство и философия за европейската култура.

В тази своя статия В.Стоилов поставя Н. Рьорих в редицата на “великите посветени”, на “вечно прераждащите се учители, готови всякога да понесат кедровия кръст на земното страдание, за спасението на човека”. “Такива са били – пише той – Исус от Назарет, Св.Франциск Асизки, Рембранд, Бетховен и др.” Николай Василиевич Рьорих е сред тях “най-светлият викинг, който живее днес на земята”, “който има всички тайни знаци на пророк и водач в пътя към културата”. Като”дейност от апокалиптичен мащаб” В.Стоилов определя в самото начало на текста си живота на Рьорих. “Това, което за Средновековието и Ренесанса са Джото, Фра Анжелико, Леонардо да Винчи, Микеланжело, Рафаело, Веласкес, Рембранд, Нуно Гонсалв, Рюиздал, това е Николай Рьорих за днешната епоха”.

Aвтоp: Надежда Александрова (със съкращения-bibliosphere.eu)
........................................................................................................................................................
-Людмила беше един истински човек. Людмила направи чудеса. Нейните чудеса ке говорят и без филм...Тя беше на мене керка, тя беше много близка. Като ми тежеше нещо: - "Не се сърди, Ванге!"- ми казваше. И затова си бехме близки и сме си близки.
-Чувствате ли я Людмила сега, явява ли се понякога?
-А-а тая тайна няма да ти кажа аз. А-а ,това е тайна. Кой каза? Ванга каза... Тия тайни са мои.Те са богови..."

(Откъс от интервю с леля Ванга, проведено през Май 1996г. на Рупите)

"...Истина е и че Ванга не разкрива причините: “Все ме питате, разпитвате. Аз няма да ви кажа. Историята ще ви каже. От историята нищо не може да се скрие. Людмила имаше големи качества. Ако беше останала жива, много неща нямаше да бъдат така, както са сега. Тя щеше да направи чудеса, ако не беше умряла.” Но за дъщеря й Евгения Живкова нещата стоят така: “Няма никаква мистерия нито около нейната смърт, нито въобще около нейния живот.” Все пак нейните близки приятели я смятат за убита. В книгата си "Людмила" пък един от най-добрите й приятели - Богомил Райнов, смята, че тя просто е напуснала обезсилена този свят...

Спиралата – синоним на развитие
Людмила Живкова публично показва своите уклони към източния мистицизъм, което е твърде общо казано. През 1979 г. излиза статията й “Хармония и красота в безпределния спиралообразен кръг на развитието”, а сборникът й “За усъвършенствуване на човека и обществото” е просмукан с източна мисъл. “Философски тя имаше за емблема не кръга, а спиралата – пише Пантелей Зарев. - По кръга нещата се повтарят, по спиралата те се извисяват и вървят нагоре. Ето защо спиралата бе нейният символ за човешкото, паметта за изминат път, подвижната точка при възхода нагоре.” Основният постулат на Бялото братство е за постепенното възходящо развитие в спирала - от раждане към смърт, всъщност затваряне и развитие на еволюцията. Дори ако се застане пред главния вход на НДК, строен от Людмила Живкова, и погледът се отправи вляво и вдясно, той ще открие два черни барелефа, които се състоят само от една стилизирана спирала. В левия се вижда годината 681, а в дясно - 1981 - т.е. 1300 години от спираловидното развитие на България. (Днес тези барелефи са скрити от рекламни пана - б.а.)

Людмила е свързвала миналото, настоящето и бъдещето във велико триединство. За нея това е било синтез на върха, до който е достигнала тогавашна България и народът й –“дръзновение, носено от силата на вечния огнен стремеж”.
Посланика ни през 80-те в Мексико Богомил Герасимов твърди, че Людмила Живкова е била Агни Йога, а Агни е индуисткото божество на огъня. “Мила обичаше страстно огъня – пише и Любомир Левчев, - обичаше неговата пречистваща сила, неговата опасна красота. Обичаше го по прометеевски, за нея той беше символ на духовния живот и знак на вечния стремеж към съвършенство. В нейните най-зрели слова, тази дума се среща често.”...
Между 17 и 27 март 1981 г. Людмила е на поредно посещение в Индия по покана на Индира Ганди. Там посещава градовете на махатмите Лакнау, Мадрас, Аоровил, Понтичери...
През април 1978 г. в галерията на ул. "Шипка” № 6 Живкова прави грандиозна изложба на Николай Рьорих с присъствието на неговия син Светослав, който организира собствена изложба.

image
Л. Живкова награждава Светослав Рьорих при посещението му в България

Провеждат се научни симпозиуми за осветляване дейността на учения и мислителя. И днес България е собственик на най-голямата сбирка от над 200 платна на художника, след тази в "Рьорих център" в Ню Йорк. С изложбата Людмила Живкова цели да направи пробив в масовото съзнание, да използва животът и творчеството на личността като конкретен сравнителен пример и средство за естетическо възпитание. Успехът на програмата "Рьорих" води до идеята за движението "Знаме на мира".
image


image
Парк- комплекс "Камбаните" в София (в подножието на Витоша)


За Людмила Живкова "царството на бъдещето" вече е "царството на красотата". Според нея детските форуми трябвало да култивират у децата планетарно, а по-късно - космическо съзнание и мислене.

Тогава ООН обявява 1979 г. за година на детето и оформя програмата "Леонардо Да Винчи", която работи и до днес. Всички ученици в България са включени под една или друга форма в движението, то представлява цяла културна програма. Децата от целия свят влизат в българския парламент и по едно дете от всяка страна произнася слово от трибуната. Международният успех на Асамблеята може да се посочи само с един факт - словото на Людмила пред Общото събрание на ООН в Ню Йорк през същата 1979 г. Тогава в кулоарите на ООН се образува опашка за поднасяне на лични поздрави към голямата ораторка. Телевизионните станции постоянно излъчват неини изявления...

Обърната на Изток, “Людмила Живкова имаше пиетет към духовното и към онези култури, в които са господствували не материалните и технически фактори, а фактори морални, фактори на духовността. Източната философия е философия на съзерцанието. Тя приема действието само като духовно състояние, докато Людмила се стремеше към практическо действие. Това е качествено различно от философските системи на Изтока. Тя не се откъсваше от големия и сияещ свят около нея, за да възприема нещо, което има характера само на идея, на метафизичност. Тя чувстваше връзките си със света. И най-вече с неговата младост, с децата”. Това пише Пантелей Зарев, а самата Живкова заявява: “Мисълта за детето е мисъл за бъдещето. Нека придадем искрите на творческия Огън в достойни ръце, които ще продължат да утвърждават прекрасната същност на творчеството”. Работата си по програмата за всенародно естетическо възпитание тя започва още през 1975 г. За тази си програма Людмила е наречена от западни професори "Мечтателката от София". Дотогава само един човек от Източния блок е наричан мечтател – Ленин, водителят на Октомврийската революция в Русия през 1917 г.
Фундаменталните резултати на жизнения път на Людмила Живкова не спират да ни удивляват, а неразбирането на нейните идеи прекалено опростенчески ни кара да я назоваваме "ексцентрична”. С будния си и творчески ум тя прави толкова за българската култура, колкото всичките правителства след нея взети накуп не успяват. Като майка и жена тя прави толкова много за децата на България и на света, че предизвика любовта на хиляди от тях и уважение от страна на световни организации, авторитетни люде и цялата тогавашна международна общественост..."

(Автор: Стоян Радулов, със съкращения)


image
Портрет на Николай Рьорих до статуята на Гуга Чохан - Светослав Рьорих
,1937 г.










Гласувай:
1
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: stoyan80
Категория: История
Прочетен: 245538
Постинги: 178
Коментари: 53
Гласове: 165
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031