Истинското име на Преподобна Стойна, 1883 г-1933 г, е Стойна Димитрова. Почти през целия си живот е живяла в с. Златолист, Петричко. Тя не е толкова популярна, колкото Ванга. Въпреки това Ванга сама казвала, че баба Стойна е три пъти по-силна от нея. Всъщност Преподобна Стойна била известна и като духовната учителка на Ванга.

Петричката пророчица неведнъж я е признавала за своя предтеча и често пращала болни да търсят изцеление на гроба ѝ. Също така веднъж месечно баба Ванга е идвала в Златолист, за да се зареди от големия чинар в двора на манастирчето "Свети Георги". Легендата гласи, че чудотворното дърво се извисява още от създаването на българската държава. Всеки страдащ трябва само да обгърне здравият му вековен дънер и ще се изцери. Смята се, че чинарът дава огромна сила и енергия, както била убедена и самата Преподобна Стойна. Днес на дървото са вързани две люлки. Всеки, който има молба към светицата, трябва да се полюлее на тях. В двора на манастирчето се намира още и кладенец на желанията.

Всеки, който има определено желание, само трябва да се наведе над него и да прошепне искането си над живата вода. Преподобна Стойна била изключително популярна лечителка. Въпреки че почти през целия си живот била сляпа, тя била надарена с духовно зрение...

(sanovnik.bg)

"..Така или иначе до днес няма оставени писмени сведения за пророчествата на една от най-праведните чудотворки, живели по нашите земи. Всичко, което се знае за нея, са разказите от уста на уста на по-възрастни хора. Според тях Преподобната е била уникална.

Виждала е много напред във времето, можела да изцелява дори малария с молитва. В тези моменти кандилата се разтрисали, а тя успокоявала болните с думите, че това е Свети Георги, който „ходел по жицата“.

Както сама признавала, светецът на кон й помагал и я защитавал от беди по време на земната й мисия. Тя използвала иконата му като ключ, с който влизала в канала на времето и чудесата. От там черпела информация и много рецепти. Стойна учела, че човек трябва да прави добро въпреки всичко, да живее с мисълта, че е тук временно, за да се учи на труд, дисциплина  и търпение. Отличниците пък получавали истинската награда горе на Небето.



Всевиждащата християнка избягвала да говори за най-далечното бъдеще на България, защото както сама казвала, не се разрешавало Отгоре. На няколко пъти само споделяла, че Великите сили ще ни вземат Бялото море и други земи, но ще изтекат много години и морето само ще си дойде при нас.

Веднъж овчар си загубил стадото някъде край Струма. Незрящата го успокоила, че животните са цели и го упътила къде да ги открие. Преди да започне да пророкува обаче, Стойна изпадала в особено полусънно състояние, описано при американския  ясновидец Едгар Кейси. Също като американеца, и Ванга попадала в това състояние между световете, което някои наричат транс.

Тогава Стойна описала пред кахърния овчар следната картина. Ще да дойде време Струма да стане голяма колкото Дунава. В Бело море ще стане същото като с Черното. Трус ще отвори нови брегове, а старатата суша ще потъне. Древна Елада ще изплува, новата ще се окаже под водата. Тогава Бело море само ще дойде към българско“...

Преподобна Стойна е родом от Серския край. Също както Ванга, и тя ослепява на младини. Житието й разказва, че на 7-годишна възраст се разболяла тежко от едра шарка. За зла участ настъпили усложнения, които дали своето отражение. Господ обаче взел едно, но дал друго – всевиждащо око, с което да упътва грешните и да помага на страдащите. Докато навърши 16 лета, тя прекарвала дните си в пълно уединение в отделна стая, гласи житието й. По това време родителите й починали. Някъде тогава започнал да я навестява ангел. Всички знамения били само предвестник на появилата се малко по-късно пророческа и лечителска дарба. 

Една нощ й се явил самият Свети Георги. Той й заръчал, че там където живеят, в двора лежи много древна и свята икона. На сутринта започнали да копаят и наистина я открили. Тъй като семейството било бедно с помощта на комшиите съградили малък параклис в чест на светинята. Следващото необяснимо чудо в живота на светицата представлява момент, в който тя изпаднала в летаргия. Също както соматите в Тибет, душата й се отделила за цели 7 дни, а тялото й останало бездиханно.

Златолистци говорят, че малко преди този момент девойката е дала точни заръки на своите близки. А именно - дори да им се вижда мъртва, да не я отписват с лека ръка. „От майка съм чувал, че преподобна Стойна тогава ги предупредила така – „сърцето ми ще спре да бие, а кожата ми ще стане бледна и хладна. Когато ме видите такава  в никакъв случай не ме погребвайте. Защото аз ще се върна“, спомни си дядо Сотир. 

Точно както казала, младата девойка се върнала от Оня свят като спящата красавица. Какво се е случило там, историята мълчи, но след този момент тя била променена. Имала е дарба да помага на болните, както и да провижда много напред и назад във времето и съдбата на хората.

Мълвата за всевиждащата българка се разнесла навред из Егейска Македония. Много народ взел да се стича към родното й село Хазнатар (днешно Хрисохорафа, Гърция). Там младата пророчица останала до 30-ата си година.

През 1912 г. избухнала Балканската война и селото е освободено от османска власт благодарение на Седма рилска девизия. Нейните земляци се радвали, но Стойна ги предупредила да се стягат скоро да бягат.  Защото успехът ще е временен. Така и станало. През следващите няколко години почти всички близо 300-ата българска рода се приндудили да се изселят към земите на днешна Южна България. След Първата балканска война се разразила Междусъюзническата война, а доскорошните ни съюзници сърби, гърци и румънци се обърнали срещу ни. За да не станат жертва на гръцките кланета, семейстото на Преподобна Стойна изпреварило с малко тези събития и се отправило към днешен Петрич.

Точно минавали покрай църквата на тогавашното село Долна Сушица (старото име на Златолист-б.а.) и ни в клин ни в ръкав сляпата казала на роднините й да я оставят „у Шушица“. Защото нейният път свършвал в този пущинак. На въпрос на чичо си какво ще чини сама тука, тя отвърнала, „как не съм саминка, я го свет Георги ме чака“.

От този момент сляпата бежанка заживяла в храма като монахиня. Свещеникът Г. Костадинов я приел като гостенка. Тукашните я наричали още калугерката. Ходела с черни дрехи и черна кърпа, всеки ден се молела и водела доста аскетски живот. Хлебец, водица и смокини - това било еждневно й меню. И тук много бързо се разнесла славата на Преподобна Стойна. Заизвивали се опашка от болни, сакати и безпътни люде. Прорицателката гледала на всеки да отдели време, да побеседва с него, да го посъветва.


Свидетелите разказват, че тя виждала всичко, което ще се случи в бъдещето, но казвала само онова, което нейните небесни ментори й позволявали. Най-главният сред тях бил Свети Георги. Тя донесла в храма и неговата чудотворна икона, която открила на младини.

С негова помощ Стойна развила силна лечителска дарба, с която помогнала на стотици болни, които тогавашната медицина била отписала. Веднъж дори успяла да съживила бездихнанно дете от София, което било в кома. Събудила го само като му чела половин час над главата молитви.

Изправяла е и сакати хора на крака, разказват бабите от Златолист. Местните били най-доволни, че лекувала и болните животни – крави, овце, с билки или някакви движения и молитви. После бедните селяни били признателни до гроб, защото на едната крава в обора и няколкото овце те разчитали да изхранват многолюдните си семейства.

/pik.bg/