Изглежда учените най-накрая са предоставили доказателство, че наистина би могло да съществува съзнание след смъртта, след като най-обширното досега проучване върху въпроса е показало, че пациенти са могли да си припомнят учудващи подробности, въпреки че официално са били обявени за клинично мъртви.

Изследователи, работещи в Университета на Саутхамптън (Обединеното Кралство), които са участвали в проучването "Съзнателност по време на реанимация" (AWArness during REsuscitation), поместено в списанието "Реанимация" (Resuscitation), твърдят, че близо 40 % от хората, които преживяват клинична смърт са описали някакъв вид "осъзнаване" във времето, предшестващо рестартирането на техните сърца. Проучването, проведено от д-р Сам Парниа от Щатския университет на Ню Йорк в Стони Бруук е продължило 4 години и е включвало 15 болници в САЩ, Обединеното Кралство и Австралия, както и повече от 2060 случая на сърдечен арест. Въпреки, че голяма част от пациентите са били отстранени от изследването поради смърт, умора или оставяне на втория етап от интервюто незавършен, два доста специфични случая се открояват в проучването- достатъчни за да хвърлят сянка на съмнение върху факта, че всяко съзнание след деклариране на смъртта напълно престава да съществува.
"Аз бях там горе, гледайки надолу към самия себе си, мед. сестрата и още един мъж, който беше с плешива глава...Не можех да видя лицето му, но успявах да го виждам в гръб. Беше доста едър тип... Носеше синя лекарска униформа и синя шапка, но можеше да разпозная, че нямаше никаква коса, поради мястото на което беше поставена шапката" -спомня си един пациент, преживял сърдечен арест.
В послеписа към проучването е отбелязано : "Прегледът на лекарския запис потвърди...лекарският екип, присъствал по време на сърдечния арест и ролята, която идентифицирания "мъж" е изиграл в отговор на сърдечната смърт."
Във втория, макар и непотвърден спомен, се посочва : "В началото, мисля че чух сестрата да казва "набери 444 сърдечен арест."
Все пак, Парниа поддържа, че случаят е бил "значителен".
Същият пациент е докладвал издаване на звукови сигнали от машина, произвеждани на триминутни интервали.
"В този случай съзнанието и будността изглежда да са възникнали по време на триминутния период, когато не е имало сърцебиене," казва Парниа.
"Това е парадоксално, тъй като мозъкът обичайно престава да функционира в рамките на 20-30 секунди след спиране на сърцето и дейността му не се възобновява докато сърцето не бъде рестартирано. Нещо повече, подробните спомени на зрително осъзнаване в този случай са били в съответствие с потвърдени събития."
Екипът на Парниа е издирил 330 пациента, преживяли сърдечна недостатъчност, 140 от тях са пожелали да споделят своите преживявания. От тези, които са били разпитани, 61 процента са казали че не си спомнят нищо, но останалите твърдят обратното. Проучването върху областта на живота след смъртта е показало, че 46 процента са преживяли широк спектър от умствени възпоминания и два на сто са показали пълно осъзнаване на техните извънтелесни преживявания.
От запитаните, 13 процента твърдят, че те са се отделили от техните тела. Били са установени няколко повтарящи се теми в спомените, най-често срещаните от които са били страх, насилие и "чувство на преследване."
Пациентите също така са наблюдавали отвъдни картини, свързани със семейството, с животни, както и ярка светлина. Изследователите вярват, че последното изследване посочва необходимостта от по-задълбоченото проучване на този предмет. "Оценките сочат, че милиони хора са имали ярки преживявания, свързани със смъртта, но научните доказателства са били ,в най-добрия случай, неясни," заявява Парниа." Тези опитности изискват допълнително разследване." 

ИЗТОЧНИК: http://rt.com/news/195056-life-after-death-study/

Обяснението за тези видение е твърде прозаично и няма нужда от сензации. При посочените в статията състояния на изследваните хора, в мозъка има недостиг на кислород, а невроните са много чувствителни на промени на нивата му. Резултата е халюцинации и лъжливи спомени. Душата и тялото са неразделни. Душата е строго специфична за конкретният човек. Логично е да се предположи, че тя е част от мисловният процес на по-ниско ниво.

В тези проучвания става дума конкретно за случаи на клинична смърт, когато всички животоподдържащи функции на човешкия организъм прекъсват. Самият лекар съвсем ясно споменава в статията, че "мозъкът обичайно престава да функционира в рамките на 20-30 секунди след спиране на сърцето ", тогава как бихме могли да говорим за невронна дейност или каквото и да билo възприятие по време на сърдечната смърт. Също така не може да бъде намерено обяснение защо толкова много пациенти от различни краища на света споделят за сходни преживявания и описват как са наблюдавали собствените си тела от определена височина в болничните стаи (след като ,както твърдиш, "Душата и тялото са неразделни"). Има не една и две книги написани от доктори по тези въпроси и съхранили спомените на редица пациенти, описали подобни преживявания. Една от тях е "Светлина и Смърт: Запленяващият разказ на един доктор за преживявания близки до смъртта" от Майкъл Б. Сабом, както и "Свидетелсва за задгробния живот: Науката на преживяванията. близки до смъртта" от Джефри Лонг.