Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.04.2015 16:54 - Теории и техники за масов контрол, ползвани от масмедиите
Автор: stoyan80 Категория: Технологии   
Прочетен: 1512 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 26.04.2015 17:09


image
Масмедиите са най-могъщият инструмент, използван от управляващата класа за манипулация на масите. Тя оформя и моделира мненията и отношенията, определя кое е приемливо в обществото. Тази статия разглежда похватите на масмедията в светлината на теориите, разработени от най-изявените личности в тази област, структурата на управление на тези медии и техниките, които те употребяват. Целта на статията е да разберем същинската роля на масмедиите в обществото. Заради това реших да напиша този текст, като изложа теоретичната и методологична основа, върху която базирам анализите си, а също и като представя най-изтъкнатите учени в областта на масовите комуникации. Някои хора четат моите статии и ги тълкуват в смисъл, че искам да кажа например: “Лейди Гага желае да контролира нашите мозъци“. Случаят не е такъв. Тя е просто една малка част от огромната система, наречена масмедия...

В предговора на книгата си “Един смел нов свят”(A Brave New World) от 1958 г. Алдъс Хъксли рисува доста мрачен портрет на обществото. Той смята, че обществото се ръководи от една “безлична сила“, един управляващ елит, който манипулира населението посредством разни методи.

“Безлични сили, върху които ние нямаме почти никакъв контрол, изглежда тласкат всички ни в посоката на един кошмар като този от “Един смел нов свят”; и това безличностно подтикване бива съзнателно ускорявано от представителите на търговските и политическите организации, които вече са разработили поредица от нови техники за манипулация на чувствата и мислите на масите, за да се защитават интересите на едно малцинство.“ (Алдъс Хъксли, предговор към “Един смел нов свят“).

Тази негова мрачна перспектива не е просто хипотеза или параноична самоизмама. Това е документиран факт, който срещаме в най-важните изследвания, правени по света на тема масмедии. Ето някои от тях:

ЕЛИТАРНИ МИСЛИТЕЛИ

УОЛТЪР ЛИПМАН

Уолтър Липман, американски интелектуалец, писател и два пъти награждаван с наградата Пулицър, издаде една от първите творби, посветени на използването на масмедията в Америка. В книгата си “Обществено мнение” (Public Opinion, 1922) Липман сравнява човешките маси с “огромен звяр” и с “объркано стадо”, което има нужда да бъде ръководено от управляваща класа. Той описва управляващия елит като “специализирана класа, интересите на която са наднационални.“ Тази класа е съставена от експерти, специалисти и бюрократи. Според Липман експертите, често наричани “елит”, са тези, благодарение на които се заобикаля/преодолява главният недостатък на демокрацията, а именно абсурдният идеал за “гражданина, който е компетентен по всички въпроси”. Хаотичното и шумно “объркано стадо” има своята функция – да бъде “заинтересован зрител на действията”, тоест да не бъде участник в тях. Участието е задължение на “отговорния човек”, какъвто обикновеният гражданин не е.

Ролята на масмедиите и пропагандата е на инструменти, които елитът трябва да използва, за да управлява обществеността, без да прибягва до физическа принуда. Една от важните идеи, представени от Липман, е “скалъпването на съгласие”, което, обяснено накратко, е манипулирането на общественото мнение по такъв начин, че да бъдат приемани плановете на елита. Изразеното от Липман становище е, че обикновеното население не е квалифицирано да разсъждава и да взима решения по важни проблеми. Затова е важно елитът да решава “в своя полза” и след това да прокарва решенията си сред масите...

Може би е важно да се спомене, че Липман е един от основателите на Съвета за чуждестранни връзки (CFR), най-влиятелния ръководител на международната политика в глобален мащаб. Този факт би трябвало да дава представа за умствената нагласа на елита, що се отнася до оползотворяването на медиите.

“Политическата и икономическата власт в Съединените щати са концентрирани в ръцете на “управляващ елит”, който контролира повечето от намиращите се в Щатите мултинационални корпорации, главните комуникационни медии, повечето влиятелни фондации, главните частни университети и голяма част от обществените организации. Основан през 1921-а, Съветът за чуждестранни връзки е ключовият мост между големите корпорации и федералното правителство. Наричан е още “училище за държавници” и е близо до това, което Чарлс Райт Милс нарича Властнически елит – група хора със сходни интереси и възгледи, оформящи събитията от неуязвими позиции зад (кулисите на) сцената. Създаването на ООН беше проект на Съвета, както това важи още за Международния валутен фонд и Световната банка.”  – Стив Джейкъбсън, “Мисловен контрол  в  Съединените щати”

Някои от настоящите членове на  CFR  включват Дейвид Рокфелер, Дик Чейни, Барак Обама, Хилъри Клинтън, известният църковен проповедник Рик Уорън и изпълнителните директори на големи корпорации като CBS, Nike, Coca-Cola и Visa...

ЕДУАРД БЪРНАЙС

Едуард Бърнайс е смятан за “бащата на обществените връзки” и е използвал концепции, разработени от чичо му Зигмунд Фройд, за да манипулира обществеността чрез подсъзнанието. Той е споделял възгледа на Липман за общото население, намирайки го за нерационално и подвластно на “стадния инстинкт”. По негово мнение масите трябвало да бъдат манипулирани от едно невидимо правителство, за да бъде осигурено оцеляването на демокрацията
 
“Съзнателното и интелигентно манипулиране на организираните навици и мненията на масите е важен елемент на демократичното общество. Тези, които манипулират този незабележим механизъм на обществото, представляват невидимото правителство, което има истинската ръководна власт в нашата страна.  Ние сме управлявани, нашите мозъци – обработвани, нашите вкусове – формирани, нашите идеи – вменявани, най-вече от хора, за които никога не сме чували. Това е логическа последица от начина, по който нашето демократично общество е организирано. Огромни бройки човешки същества трябва да си сътрудничат по този начин, ако ще живеят заедно в едно гладко функциониращо общество. Нашите невидими управители в много от случаите дори не знаят кои са техните сподвижници от вътрешния кабинет.” – Едуард Бърнайс, “Пропаганда“

Новаторските маркетингови кампании на Бърнайс промениха из основи функционирането на американското общество. Той фактически изгради “консуматорското” отношение, като създаде една култура, в която американците вече купуваха за удоволствие, а не за оцеляване. По тази причина списание "Life" го класира между 100-те най-влиятелни американци на 20-и век.

Стандартизиране на човешката мисъл

Сливането на медийните компании през последните десетилетия създаде една малка олигархия от медийни конгломерати. Телевизионните сериали, които следим, музиката, която слушаме, филмите, които гледаме, и вестниците, които четем, се създават от общо ПЕТ корпорации. Собствениците на тези конгломерати са в близки отношения със световния елит и в известен смисъл всъщност те са елита. Притежавайки всички възможни средства за достигане до масите, тези конгломерати имат властта да създават в човешките представи една-единствена и съгласувана картина на света, водеща до “уеднаквяването (стандартизирането) на човешката мисъл”.

Дори движенията и стиловете, смятани за коренно различни от останалите, в действителност се оказват разклонения на общоприетото мислене. Масмедиите произвеждат своите собствени противници, които определено изглеждат като такива, но са само част от установения ред и изобщо не поставят този ред под въпрос. Артисти, творби и идеи, които не се вписват в общоприетото мислене, безпощадно биват отхвърляни и пренебрегвани от конгломератите, което практически ги кара да изчезнат и от общественото съзнание. Както и да е – идеите, които са оценени като стойностни и желателни да бъдат приети от обществото, майсторски се продават на широките маси, докато се превърнат в ясни от само себе си (неоспорвани) норми.

През 1928 г. Едуард Бърнайс вече е виждал огромния потенциал на киното за стандартизиране на мислите:

“Американските филми са най-подмолният преносител на пропагандна в днешния свят. Те са чудесен разпределител на идеи и мнения. Филмите могат да уеднаквят идеите и навиците на една нация. Тъй като са създавани, за да посрещнат изискванията на пазара, те отразяват, подчертават и дори преувеличават широките обществени тенденции, вместо да стимулират създаването на нови идеи и мнения. Филмите печелят само от идеи и факти, които са модни. Както вестниците се стремят да разпространяват новини, така и киното се стреми да разпространява развлечение.“ – Едуард Бърнайс, “Пропаганда“

Тези факти са били посочени като заплаха за човешката свобода през 30-те години на миналия век от мислители на Франкфуртската школа като Теодор Адорно и Хърбърт Маркюз. Те са изложили три главни проблема на културната индустрия. Индустрията може:

1. да принизи човешките същества до положението на една биомаса, като възпрепятства развитието на самостоятелни индивиди, способни да взимат разумни решения;

2. да измести естествения импулс към самостоятелност и самоосъзнаване чрез удобния мързел на конформизма и пасивността (безделието);

3. да утвърди идеята, че хората всъщност искат да избягат от абсурдния и жесток свят, в който живеят, като се изгубят в едно хипнотично състояние на самозадоволеност...

Липман, Бърнайс и Ласуел – всички те вкупом заявяват, че обществеността не може да решава собствената си съдба, нещо, което е вътрешната цел на демокрацията. Вместо това те призовават за криптокрация – едно скрито правителство, една управляваща класа, отговаряща за “обърканото стадо”. Става ясно още, че невежеството в обществото не е грижа и проблем на управляващите: дори напротив, то е ЖЕЛАНО и всъщност необходимо за осигуряването на тотално господство. Едно невежо население не знае правата си, не търси по-дълбоко разбиране на проблемите и не поставя под въпрос властите. То просто следва насоките

Попкултурата доставя и обслужва невежеството чрез постоянното предлагане на затъпяващи развлечения и излагането под светлината на прожекторите на дегенерирали знаменитости, които стават обект на идолизиране. Много хора ме питат: “Има ли начин да спрем това?” Да, има: СПРЕТЕ ДА ИМ СЕ ВРЪЗВАТЕ НА ГЛУПОСТИТЕ И ПРОЧЕТЕТЕ НЯКОЯ КНИГА.

( със съкращения)

Превод: Гергана Мълчанова
Източник: The Vigilant Citizen

 






Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: stoyan80
Категория: История
Прочетен: 446364
Постинги: 197
Коментари: 69
Гласове: 234
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031