Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.12.2016 21:21 - Древните корени на Коледа и звездата Сириус
Автор: stoyan80 Категория: История   
Прочетен: 4369 Коментари: 1 Гласове:
5

Последна промяна: 23.08.2022 19:33

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

 

Какво всъщност празнуваме на Коледа? Едно изследване в пространството и времето на сдружение ВсеСтранници.

Малко астрономия

Поради въртенето на Земята около Слънцето и собствената си, наклонена земна ос, се сменят годишните сезони, променят се продължителността на деня и нощта. За различните географски ширини се преместват и видимите точки на изгрев и залез на Слънцето по видимия за наблюдателя хоризонт.

image

Най-южната географска ширина (23° 26′ 22″ на юг от Екватора), на която Слънцето в 12 часа на обяд може да се вижда разположено в зенит (слънчевите лъчи падат под 90° към земната повърхност) се нарича Тропик на Козирога. По това време южното полукълбо на Земята е наклонено възможно най-много към Слънцето.

По същото време в северното полукълбо Слънцето изгрява и се движи възможно най-ниско над видимия хоризонт. Съответно денят е най-къс, а нощта е най-дълга. Тогава настъпва и астрономическата зима. Явлението е известно като зимно слънцестоене и настъпва привечер на 21 декември. Това е и най-късият ден в годината. В следващите три дни Слънцето видимо изгрява на едно и също място, ниско в югоизточна посока. А на 25 декември точката на изгряване на Слънцето видимо се премества малко по-високо и денят започва да расте.

В този период, точката на изгряване на Слънцето, може лесно да се определи като при залез се проследи мислената линия свързваща трите звезди от пояса на съзвездие Орион с изгряващата от изток на свечеряване звезда Сириус от съзвездие Голямо куче.

Орион е екваториално съзвездие, което се вижда от северното полукълбо през есента и зимата. В ляво под него е разположено съзвездие Голямо куче. В дясно над него се намира съзвездие Бик (Телец). Приблизителното положение на главната му звезда може лесно да се определи като се продължи мислената линия свързваща трите звезди от пояса на съзвездие Орион надясно. В "краката" на Орион се намира съзвездието Заек.

За последните 10000 години на практика положението на звездите от съзвездие Орион не се е променило, а звездата Сириус се е придвижила леко в посока на условната права линия, определена от трите звезди от пояса на Орион.

image

Малко митология

Разположението и движението на небесните тела е дало (много често все още необяснимо) отражение в културите още на древните народи. Звездите са се използвали (и все още се използват) и за обозначаване на времето на различни селскостопански дейности и за ориентация в пространството.

От древни времена до наши дни, в различни общества и култури, Кучешката звезда Сириус е неизменно асоциирана с божественост и е смятана за източник на живот, знание и сила. На древните езици звездата е наричана и Кучето на Слънцето или Водещата звезда.

Египетските пирамиди повтарят точно трите звезди от пояса на съзвездие Орион, а звездата Сириус (Сотис) има пряка връзка с разположението на камерите и тунелите точно по времето на зимното слънцестоене.

image

image

За древните египтяни съзвездие Сах (Орион) е небесното въплъщение на бога на светлината Озирис- "царят на звездите". Звездата Сириус е свързвана с богиня Нут (майка на Озирис и Изида), а впоследствие и с богиня Изида, които всяка сутрин "раждат" Слънцето. От най-древни времена Сириус (небесното въплъщение на Изида, господарката на звездите) е бил почитан в Древен Египет като предвечна звезда, повеляваща на останалите звезди.

Още в митологията на древен Египет прави впечатление изобразяването на редица богове, свързани със слънцето с т.н. Египетски кръст Анкх в ръце, в който на мястото на горното рамо има овал. За неговият произход и значение няма еднозначно мнение на специалистите. Но всеки, който е виждал сутрешен изгрев над водна повърхност, много лесно може да направи аналогията в отражението и изображението. Такива кръстове като женски надгробия, все още могат да се видят и по старите гробища в България. Такива кръстове все още могат да се видят и по обредни хлябове за Бъдни вечер.
image
 
В митологията на древното африканско племе догони, се говори, че боговете са дошли откъм двойната звезда Сириус и са предали знания на хората.
За двойната звезда Сириус и за въртенете на двете звезди една около друга се говори и в Корана, продиктуван на пророка Мохамед между 610 и 632 г. Че Сириус е двойна звезда е известно на астрономите едва от XX век.
И до ден днешен редица тайни (масонски) общества включват звездата Сириус, в своята символика и ритуали.

image

Божества от древността до наши дни (в т.ч. Гилгамеш, Митра, Тракийският конник, Мадарският конник, сега Св.Георги) са изобразявани като ловец (войн) сражаващ се с бик (лъв, змей) и съпроводени от куче като пазител на душата. При това изображенията точно съответстват на разположението и изобразяването на съзвездията Орион (ловец), Бик (Телец) и Голямо куче.
image
-Статуя на персийското божество Митра, включвaщa изображения на бик и куче

И в България учените отдавна са разкрили, че тракийските, погребални могили в археологическия резерват „Сборяново“ при село Свещари, повтарят точно разположението на звездите от съзвездието Орион. Множество пещери-утроби приемат в себе си слънчевото обладаване, а в древността в тях са се извършвали обредни ритуали в дните на зимното слънцестоене.
В изобразените сцени от пещера Магура, типичната фигура на божествен човек, точно повтаря конфигурацията на звездите от съзвездие Орион. Звездна карта на тази част от небето е изобразена и на скална площадка над пещера Лепеница....

Много култури и езически религии по света почитат времето на зимното слънцестоене като момент с особено значение. В този период Слънцето символично умира и се възражда за нов живот. В три поредни дни светлината сякаш се бори с тъмнината за надмощие.  Тогава се извършват важни обреди, свързани най-вече със земеделието и плодородието...

Денят 25-ти декември за Рождество Христово е избран от Римската църква чак през IV-ти век. До тогава на тази дата римляните са празнували "Раждане на непобедимото Слънце"- зимното слънцестоене...С асимилирането на празниците, съзвездията и древните божества в християнските традиции се е целяло да се заличат съществувалите до тогава други богове, езически вярвания и ритуали...

Календарът на (пра)българите
image

Прабългарският календар (художник: Александър Лудколев)

Няколко хилядолетия преди Новата ера, прабългарите съумяват да съставят най-точната система за измерване на продължителността на Земната година. Тя се основава главно на движението на дванадесет съзвездия, носещи имената на животни, в зависимост от движението на Юпитер (Янкул) около слънцето (Юпитер прави пълната си обиколка около Слънцето за 12 години). (Пра)българският календар отново е свързан и със звездата Сириус.
От древени времена, прабългарският календарът се е изобразявал и с кръст като символ на връзката между Земята и Небето. От двете му страни на еднакво разстояние били изобразявани Юпитер и Слънцето. Двете равни хоризонтални рамене представлявали сянката, която хвърля Слънцето в дните на пролетното и есенното равноденствие (22 март и 22 септември). Дължината на горното (по-късо) рамо на кръста отговаряло на сянката, която хвърля Слънцето през времето на лятното слънцестоене. Съответно дължината на долното (по-дълго) рамо на кръста отговаряло на сянката, която хвърля Слънцето през времето на зимното слънцестоене.
Според българския календар годината има 365 дни и започва с най-късия зимен ден, наричан Единак (днес Игнажден). На всеки 4 години (високосна година) бил добавян един допълнителен ден- Денят на Слънцето.
Годината се състояла от 12 месеца, разделени на 4 групи, като първият месец от всяка група имал 31 дни, а другите 2 – по 30 дни. Българската година винаги започва с месеца на свинята.
Интересен факт е, че всеки българин е можел да си служи с календара, докато при китайците например той е бил достояние само на висшата образована класа.

Обичаите на (пра)българите

Ярката есенно-зимна звезда Сириус е отбелязана и от българските народни звездобройци. Била наричана Керванджийката или Лъжекерван. Това име е свързано с легендата, че в късен есенен следобед керван от коли спрял за почивка край непознати пътища. Керванджиите заспали, а като се пробудили видели на изток ярка, бяла звезда. Взели я за Зорницата (планетата Венера), впрегнали колите и потеглили към нея. Но вместо утрото, още по непрогледна тъмнина обгърнала кервана. Той се заблудил, попаднал в тинесто блато и всички потънали.
Съзвездието Орион, звездата Сириус и околните звезди във фолклорните митологичните виждания на българите са оприличени и като Ралицата- волове, теглещи рало и орач, който ги подкарва с остен. А около тях се намират и заек и куче. Когато Ралицата "заорава" (започне да се вижда) на небето, значи настъпва време за оран,

Красивата светла ивица на Млечния път, пресичаща небосвода, е отразена в народните предания под името Кумовата слама. Легендата разказва как през една зимна нощ, един бедняк решил да открадне слама за животните си от своя кръстник. На връщане обаче, от продъненият му кош по пътя изпопадала слама, оставяйки зад него следа. На сутринта, по следата крадецът бил разкрит. Проклел кръстника делото на кумеца си и така разпръснатата слама останала да гори вечно в небето.

Народното име на Слънцето в българския фолклор е Райко. Според народните легенди някога Слънцето е било човек. Поради това, че бил много праведен, Бог го качил нависоко и го надарил със сила да свети вечно на света, да бъде всевиждащо и всезнаещо.

В българските традиции 21 декември- Зимното слънцестоене се отбелязва от празника Игнажден (Еднажден, Идинак, Иняжден, Игнет, Полязник, Млад Бог, Млад ден). Имен ден имат всички с имена: Игнат, Игната и техните производни: Игнатий, Игно, Игньо, Иго, Игон, Ига, Игнатка, Игне, Искра, Искрен, Игнасия, Игнасио, Агна, както и Пламен и Огнян и техните производни: Пламена, Оги, Огнемир, Огнемира,С ветослав и Светослава.

Най-характерен за празника е обичаят „полазване“. От това кой пръв ще влезе в къщата на Игнажден се гадае каква ще бъде следващата година. Ако „сполезът“ е добър, то и в къщата през цялата година ще има благоденствие и успех. Освен в България, празникът и до ден днешен се отбелязва по аналогичен начин и на практика под едно и също име в много държави в т.ч. Полша, Чехия, Словакия, Словения, Сърбия, Украйна, Беларус, Русия. В някои от държавите този обичай се провежда на Коледа.
На този ден не бива да се изнася нищо от къщата (най-вече огън, жар или сол) за да не излезе берекетът. Не се иска и не се дава нищо назаем. Не се става от трапезата по време на ядене, защото кокошките няма да мътят. Не се излиза на двора, за да мътят кокошките повече. Не се шие и плете, за да не се заплитат червата на кокошките и да снасят. Не се зачева дете, защото ще се роди с недъг, а бременните и нераждалите не трябва да работят, за да родят лесно. Не се местят кошери, за да не бягат пчелите. Мъжете не впрягат добитъка, за да са здрави и пъргави през цялата година.

image

От древността един от най-важните ритуали е бил запалването на огън на открито.
 Този свещен огън се палел, за да дари сила и живот на слънцето, за което се смятало, че се преражда. В този и в следващите дни, се палят свещи и се окачват светлини, които имат за цел да помогнат на слънцето в новата му фаза на растеж. Домовете се украсяват с вечнозелени растения, като символи на живота. В този период хората си разменят подаръци като израз на отдаване на вътрешна светлина...

 
/Източник: strannik.bg/

 




Гласувай:
5



1. barin - Здравей, stoyan80. Научих още неща ...
25.12.2016 09:10
Здравей, stoyan80. Научих още неща от темата за древния български календар. Той е от 505 г. пр. Хр. и е най-точния в света. Много от християнските празници ги има в него под други имена. Християнският календар ги е взаимствал, като е преместил Игнажден с един ден напред- от 21 на 20 декември. Игнажден е бил важен български празник. След него започва новата година. Още по темата може да видиш: barin.blog/regionalni/2015/04/01/bylgarskiiat-kalendar.1350888
Поздрави и весели празници!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: stoyan80
Категория: История
Прочетен: 446323
Постинги: 197
Коментари: 69
Гласове: 234
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031