Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.10.2014 22:30 - Водещ неврохирург описва своите видения от отвъдното по време на преживяна кома.
Автор: stoyan80 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2285 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 23.08.2022 20:02

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Как наистина изглежда Раят? -от водещ мозъчен хирург, който твърди, че е бил там. Прочетете това показание преди да се присмеете...би могло просто да разтърси вашите представи.

    Когато бях малко момче, бях осиновен. Израстнах без никакви спомени от моето истинско семейство и неподозирайки, че имах биологична сестра, която се казваше Бетси. Доста години по-късно започнах да търся моето биологично семейство, но за Бетси беше твърде късно: тя беше починала. Това е разказът за това как аз се срещнах с нея ...в Рая.

Преди да започна, би било редно да обясня, че аз съм учен, който е прекарал цял един живот в изучаване на дейностите на мозъка. Моят приемен баща беше неврохирург и аз последвах по неговите стъпки, ставайки също неврохирург и академик, преподаващ науката за мозъка в Харвардската Медицинска Школа. Въпреки че привидно бях християнин, аз бях скептично настроен, когато пациенти ми описваха духовните си преживявания. Моето познание относно мозъка ме караше да бъда съвсем сигурен, че извънтелесните преживявания, ангелски срещи и подобни бяха халюцинации, предизвикани след претърпяна мозъчна травма.

И тогава, при възможно най-драматичните обстоятелства, аз се натъкнах на доказателство, че не бях прав. Преди шест години се събудих една сутрин с изгарящо главоболие. В рамките на няколко часа аз бях изпаднал в кома: моят неокортекс (частта от мозъка, която обработва всички мисловни процеси, правещи ни човешки същества) беше изключил напълно. По това време аз работех в Линчбургската многопрофилна болница във Вирджиния и бях откаран бързо в спешното отделение там. Докторите установиха, че бях прихванал менингит- рядък бактериален щам на Е-коли беше проникнал в моята гръбначно-мозъчна течност и разяждаше моя мозък като киселина. Шансовете ми за оцеляване бяха почти нулеви. Бях в дълбока кома, във вегетативно състояние и всички висши функции на моя мозък бяха прекъснати. Сканиранията показаха липса на каквато и да е съзнателна дейност- моят мозък не беше в неизправност, а по-скоро напълно изключен. Но моето вътрешно Аз все още съществуваше, напук на всички известни закони на науката.
В течение на седем дни, докато лежах в тази безчувствена кома, моето съзнание се впусна в плаване през поредица от светове, всеки следващ от тях по-необикновен от предишния- пътешествие отвъд видимия свят и такова каквото, до тогава, със сигурност бих отхвърлил като невъзможно.

В продължение на хиляди години обикновени хора, както и шамани, и мистици, са описвали кратки, прекрасни проблясъци от етерните сфери. Аз не съм първият човек открил, че съзнанието може да съществува извън тялото. Уникалното в моя случай е, че аз, доколкото сочат научните записи, съм единственият човек, пътувал до това небесно измерение с напълно изключен кортекс и то под ежеминутно наблюдение през цялото време. Налице са медицински досиета за всяка една минута, която съм прекарал в кома и нито едно от тях не показва каквито и да било признаци на мозъчна активност. Казано с други думи, доколкото може да твърди неврологията, моето пътешествие не е било нещо случващо се вътре в главата ми. Доста учени се натъкват на немалко затруднения при това твърдение. Моят опит подкопава цялата им система от вярвания.

Но единственото място, на което съм намерил благосклонен прием е било в Църквата, където моята история често съвпада с очакванията на хората. Дори дълбоките ноти на църковния орган, заедно с великолепните цветове на стъклописта изглежда сякаш да се припокриват донякъде с гледките и звуците на Небесата.

И тук следва това, което преживях: моята карта на Рая.
След ослепителното главоболие, когато изпаднах в кома, аз постепенно започнах да осъзнавам, че се намирам в едно примитивно, първично състояние, което ме накара да се чувствам сякаш бях погребан в земята. Това обаче не беше обикновена земя, защото навсякъде около мен аз чувствах, а понякога и чувах, и виждах, други същности. Беше отчасти ужасяващо, отчасти успокояващо и познато: чувствах се сякаш винаги съм бил част от този първичен мрак. Често ме питат: "Това адът ли беше?", но не мисля, че е така- Аз бих очаквал адът да бъде поне малко по-взаимодействащ, а това беше напълно пасивно преживяване. Бях забравил дори какво беше да си човек, но една съществена част от моята личност все още работеше пълноценно-притежавах чувство на любопитство. Аз питах "кой? какво? къде?" и нямаше никога насреща и най-малък отговор. След изтичане на известно време, въпреки че не мога да гадая колко дълго, отвисоко бавно се спусна светлина, разпръскваща на разстояние прекрасни нишки от непрекъсващо сребърно и златно сияние. Това беше кръгообразна същност, излъчваща красива, божествена музика, която нарекох Въртящата Мелодия ("the Spinning Melody").
Светлината отвори нещо като разрез в тъканта на тази груба реалност и аз почувствах как преминах през този прорез, за да се озова в долина, изпълнена с буйна и плодородна растителност, където водопади се втичаха в кристални езера. Имаше облаци, наподобяващи кълбета от бяла и розова ружа. Зад тях небето беше наситено тъмно синьо. Този свят не беше смътен. Той беше дълбоко, пронизително жив и толкова ярък, колкото аромата на пържено пилешко, толкова ослепителен, колкото отблясъкът на слънчевата светлина върху металната повърхност на кола, и толкова изумителен, колкото въздействието на първата любов.

Знам съвършено добре колко налудничиво звучи моят разказ и аз съчувствам на тези, които не могат да го приемат. Както много неща в живота, звучи твърде пресилено преди човек да го преживее сам. Там имаше дървета, поляни, животни и хора. Имаше също и вода, течаща в реки или спускаща се като дъжд. Мъгли се надигаха над пулсиращите повърхности на тези води и риби се плъзгаха под тях. Подобно на земята, водата ми беше силно позната. Беше така сякаш всички най-хубави водни пейзажи, които някога бях виждал на земята бяха красиви именно защото ми напомняха на тези постоянно течащи води. Погледът ми искаше да се рее през тях все по-надълбоко и по-надълбоко. Тази вода изглеждаше по-висша и по-чиста от всичко, което съм срещал преди, като че ли беше по някакъв начин близка до първичния извор. Стоял съм и съм се възхищавал на океани и реки в цяла Америка, от плажовете на Каролина до потоците на западното крайбрежие, но изведнъж те всички изглеждаха като по-малки разновидности, малки братя и сестри на тази жива вода. Не казвам това за да омаловажа моретата, езерата и гръмотевичните бури, на които съм се удивлявал през моя живот. Това е просто за да споделя, че сега разглеждам водите на Земята в нова перспектива, точно както гледам на всички красоти на Пририодата по нов начин. В Рая всичко е по-реално- по-малко плътно, но в същото време по-наситено. Раят е толкова голям, разнообразен и населен, колкото е и Земята...в действителност безкрайно повече. Но при цялото това огромно разнообразие, там не присъства онова чувство на другост, характезиращо нашия свят, където всичко съществува само по себе си и няма нищо, което пряко да го свързва с други неща около него. Нищо не е изолирано в Рая. Нищо не е отчуждено. Нищо не е изключено. Всичко е едно. Озовах се, като частица съзнателност, върху крилото на пеперуда сред трептящи рояци от милиони други пеперуди. Станах свидетел на зашеметяващи тъмно сини, подобни на кадифе небеса, изпълнени със спускащи се орбити от златна светлина, ангелски хорове, оставящи пенливи дири върху талазените облаци. Тези хорове пееха химни и хвалебствени песни, които бяха далеч отвъд всичко, което бях срещал на Земята. Звукът беше колосален: ехтящо песнопение, което ми се струваше, че ме напоява без да ме намокря. Всички мои сетива бяха примесени. Зрението и слухът не бяха отделни функции. Беше така, като че ли можех да чувам изящността и изтънчеността на въздушните същества и да видя грандиозната музика, която бликаше от тях. Дори преди да започна да се чудя кои или какво бяха те, аз осъзнах че те правиха музиката, защото не можеха да я задържат. Това беше звук на искрена Радост. Те не можеха да я сдържат повече в себе си както човек, който не може да изпълва дробовете си с въздух без да го издиша навън. За да се насладиш на музиката просто трябва да се слееш с нея. Това беше единството на Рая- за да чуеш звук трябва да бъдеш част от него. Всяко нещо беше свързано с всичко останало, като безкрайно заплетените нишки на персийски килим или като крило на пеперуда. И аз летях на този килим, яздех на това крило. Над небето имаше широк спектър от по-широки вселени, които реших да нарека "свръх-сфера" и аз се възнесох докато достигнах Сърцевината, това най- дълбоко светилище на Божественото- безкраен непрогледен мрак, преизпълнен с неописуема, безусловна Любов. Там аз срещнах безкрайно мощното, вездесъщо божество, което по-късно нарекох Ом, заради звукът, който вибрираше сред тази сфера. На това място усвоих уроци на дълбоко прозрение и красота, изцяло отвъд моята способност да обясня.

По време на моето странстване аз имах водач. Тя беше изключително красива жена, която се появи за пръв път, когато яздех, като онази частица на съзнателност, върху крилото на пеперудата. Никога не бях виждал тази жена преди. Нямах представа коя беше тя. Въпреки това нейното присъствие беше достатъчно да излекува сърцето ми, да ме оздрави по начин, който никога не бях предполагал, че е възможен. Лицето ѝ беше незабравимо. Очите ѝ бяха тъмно сини на цвят, а скулите ѝ високи. Лицето ѝ беше заобградено с рамка от медено- кафяви коси. Тя носеше престилка, като селянка, изтъкана от чист лилав цвят, светло синьо и пастелни нюанси на оранжево и прасковен цвят. Когато тя ме погледна, аз изпитах такова изобилие от емоция, че ако нищо добро никога не беше ми се случвало, целият ми живот би си заслужавал живеенето единствено заради този израз в нейните очи. Това не беше романтична любов. Не беше приятелство. Беше далеч отвъд всички различни разновидности на любовта, които познаваме на Земята. Без действително да говори, тя ме уведоми, че аз бях обичан и обгрижван чрезмерно и че вселената беше по-обширно, по-добро ,и по-красиво място, отколкото някога съм си представял. Аз бях незаменима част от цялото (както всеки от нас) и всяка тъга и страх, които някога съм преживявал са били следствие на това, че по някакъв начин съм забравял този най-важен факт.

Нейното послание премина през мен като полъх на вятър. Трудно е да го опиша с думи, но същността беше следната: "Ти си обичан и ценен скъпо, завинаги. Няма от какво да се страхуваш. Няма нищо, което можеж да направиш погрешно." Беше напълно прекрасно преживяване.

Междувременно, обратно на Земята бях прекарал седем дни в кома без да показвах никакви признаци на подобрение. Докторите тъкмо решаваха дали да продължат с животоподдържането, когато изведнъж дойдох в съзнание. Очите ми просто се отвориха и аз се завърнах. Нямах спомени от земния си живот, но знаех напълно добре къде съм бил. Трябваше да науча изначало всичко: кой, какво и къде бях. В течение на дни и седмици, като тихо сипещ се сняг, моето старо земно познание се възвърна. Речта и езикът се възстановиха в рамките на часове и дни. Чрез любовта и нежното увещаване от страна на моето семейство и приятели, изплуваха други спомени . За осем седмици, моето предишно научно познание, включително опитите и обучението натрупани за повече от две десетилетия, прекарани като неврохирург в университетски болници, се възвърна изцяло. Това пълно възстановяване си остава чудо без всякакво обяснение от съвременната медицина. Но аз бях различна личност, от тази която бях преди. Нещата, които бях видял и изпитал докато бях извън тялото си, не бяха избледняли, както в случаите с мечтите и халюцинациите.Те останаха. Преди всичко не ми даваше мира образът на жената върху пеперуденото крило.

И тогава, четири месеца след излизането ми от кома, получих снимка в своята електронна поща. В отговор на по-ранното ми разследване с цел да осъществя връзка с биологичното ми семейство, мой роднина беше ми изпратил снимка на моята сестра Бетси- сестрата, която никога не бях познавал. Шокът ми от нейното разпознаване беше пълен. В момента, в който осъзнах това, нещо изкристализира вътре в мен. Тази снимка беше потвърждението от което се нуждаех. Това беше безупречно доказателство за обективната реалност на моето преживяване. От този миг нататък, аз бях се върнал обратно в стария, земен свят, който бях оставил зад гърба си преди да ме покоси безсъзнанието, но като истински нов човек. Бях се преродил. И както ще разкрия в понеделник, аз, по никакъв начин не съм единственият, който е надзърнал в задгробния живот- и чудесата, които той крие..." 


Извадки от книгата: "Карта на Рая": Неврохирург изследва мистериите на задгробния живот и истината за това, което се крие отвъд" от д-р Ибън Алекзандър

/Източник: dailymail.co.uk /

image




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: stoyan80
Категория: История
Прочетен: 446322
Постинги: 197
Коментари: 69
Гласове: 234
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031